3 евро мито = данък бедност: Как новите митнически такси на ЕС ощетяват гражданите, без да помагат на местния бизнес.

Контрол на качеството – ДА. Данък бедност – НЕ.

автор: Светла Стайкова

При подготовката на анализа е използван Google AI.


За да разберем пълния мащаб на тази регулация, ще направим икономически модел, базиран на официалните малко под 5,9 милиарда индивидуални пакета, които са влезли безмитно в ЕС от Китай през 2025 г.и приблизително са съдържали около 20 милиарда артикула.

Използваме суровите пазарни данни, за да изчислим финансовото изражение на щетите и ползите за трите основни стълба: гражданите, бизнеса и сигурността.


I. Математическо изчисление на финансовия баланс

1. Ползи за бюджета (Приходи)

  • Директен приход от мита: 20 милиарда артикула × €3 = 60 милиарда годишно в общата хазна.
  • Разпределение:
    • 15 милиарда (25%) остават в бюджетите на държавите членки за митническа администрация.
    • 45 милиарда (75%) отиват директно в общия бюджет на ЕС за финансиране на европрограми, кохезионна политика и НПО сектора.

Тук трябва да направим уточнение, че 25% остават в бюджета на държавата през която влизат пратките, а не държавата на получателя, която е крайна дестинация. Това означава, че ако дадена пратка трябва да бъде доставена в България, но първоначално влиза в ЕС през митнически пункт на друга държава, то 25% от митото на тази пратка ще влязат в бюджета на другата държава членка, а не в бюджета на България без значение, че ще бъде платена от български гражданин. От тук ползите за бюджета драстично намаляват. Тъй като няма официална статистика каква част от пратките поръчани от България са влязли в Европейския съюз през българска митница или на друга държава членка от опит мога да споделя, че всички мои пратки са пристигали на летища извън България, след което са били транспортирани до България. Ако това е масовата практика може да се предположи, че почти нищо няма да влезе в българския бюджет от тези нови мита, които ще са платени от българските граждани.

2. Щети за икономиката (Разходи и загуби)

  • Изземване на покупателна способност: Тези €60 милиарда се плащат изцяло от джоба на крайния европейски потребител. Това са пари, извадени от реалния вътрешен пазар на ЕС.
  • Загуба от мултипликационния ефект (Marginal Propensity to Consume): В икономиката всяко евро, похарчено на местно ниво, циркулира и генерира допълнителен оборот (мултипликатор средно 1.5). Изваждането на €60 милиарда кеш от гражданите води до косвена загуба от над 90 милиарда намален оборот в местните европейски магазини, заведения и услуги.
  • Административни разходи за бизнеса: Платформите прехвърлят обработката към местни складове, което оскъпява логистиката с около 15-20%, което допълнително вдига крайните цени.
  • В същото време поради прилагане на модел на ограничения растеж в Европейския съюз и сляпото идеологическо следване на неразумни планове за Net-Zero европейския бизнес не може да се разрастне достатъчно и да предостави конкурентни цени дори и след налагането на допълнителни мита от 3 евро на артикул. Новите такси няма да доведат до увеличаване на покупките от европейски компании и ще изземат 60 милиарда евро покупателна способност на потребителите от европейския пазар, което ще се отрази в намаление на оборота на европейските фирми и в по-малка степен на поръчките от Китай.
  • Друг аспект, който трябва да отбележим е спекулацията на европейски търговци, които закупуват китайски стоки на ниски цени и ги продават в пъти по-скъпо (в някои случаи с 1000% надценка), което отново ощетява клиентите и намалява покупателната им способност.

II. Дълбочинен анализ на отражението

                     ФИКСИРАНО МИТО ОТ €3 НА АРТИКУЛ

┌──────────────────────────┴──────────────────────────┐
▼ ▼
ПОЛЗИ (Фискални) ЩЕТИ (Икономически)
- €60 млрд. в бюджета - Изземване на €60 млрд. от гражданите
- Финансиране на ЕС апарата - €90 млрд. спад в местния оборот
- Изкуствен протекционизм - Намален разполагаем доход

1. Отражение върху гражданите (Потребителите)

  • Чиста загуба: Най-бедните слоеве от населението (включително в България), които разчитат на тези платформи за евтини стоки от първа необходимост (дрехи, битови принадлежности, ученически пособия), са ударени най-тежко.
  • Изкуствена инфлация: Стока, която струва €1, става €4 (400% поскъпване). Тъй като покупателната способност намалява, гражданите ще ограничат покупките си не само от Китай, но и от местния бизнес.

2. Отражение върху вътрешния бизнес в ЕС

  • Илюзия за защита: ЕС твърди, че мярката защитава европейските търговци. На практика обаче местният бизнес не печели нищо, защото неговата себестойност (заради скъпа енергия и регулации) остава висока. Клиентът няма да започне да купува европейски стоки, защото те все още са по-скъпи; той просто ще купува по-малко.
  • Удар по дигиталните предприемачи: Малките фирми в ЕС, които сглобяват продукти или използват евтини китайски компоненти за своята дейност, ще усетят рязко поскъпване на суровините си, което ще влоши конкурентоспособността им на глобалния пазар.

3. Отражение върху сигурността на Съюза (Геополитически риск)

Това е най-опасният и подценяван аспект от Брюксел:

  • Вътрешна дестабилизация чрез икономическо отслабване: Слабата икономика ражда недоволни граждани. Изземването на милиарди евро от джобовете на хората за захранване на административния апарат засилва евроскептицизма и социалното напрежение.
  • Разногласия между държавите: Приходите от €60 милиарда няма да се разпределят справедливо. Държави с огромни пристанища (Нидерландия, Белгия, Германия) ще задържат своите 25% (€15 милиарда), докато крайните потребители в по-бедните страни (като България) ще плащат пълната цена, без техните национални бюджети да видят сериозен финансов стимул. Това ще засили икономическото разделение в самия ЕС.
  • Подарък за геополитическите врагове: Когато ЕС умишлено въвежда политики на „ограничен растеж“ и блокира пазарната ефективност чрез мита, той изостава технологично и финансово от САЩ и Азия. Един икономически слаб, разединен и стагниращ съюз губи способността си да финансира модерна отбрана, киберсигурност и защита на границите си. Това го превръща в лесна мишена за външен натиск, хибридни атаки и икономическа зависимост.

Заключение на анализа

Мярката от €3 на артикул е типичен пример за “грабеж чрез закон” (legal plunder). Тя носи краткосрочни фискални ползи за бюджета на ЕС (€60 милиарда), но нанася дългосрочни и необратими стратегически щети на икономическата тъкан. Вместо да реши вътрешния проблем – прекомерната бюрокрация, която пречи на европейския бизнес да бъде ефективен – ЕС се опитва да скрие слабостта си зад митнически бариери. Това изкуствено намалява покупателната способност на хората, отслабва съюза отвътре и застрашава неговата дългосрочна национална и геополитическа сигурност.

Интересен факт е, че местни бизнес асоциации са лобирали за приемане на новите мита мислейки, че ще защитят техния бизнес по този начин без да предполагат, че това може да има по-голям негативен ефект за тях самите. Ето защо независимия икономически анализ е от ключово значение за всеки бизнеса. Може да не чуете това което искате, но ще научите кое е полезно за Вас.

Имате нужда от стратегическо планиране или икономически анализ за вашия бизнес?

Или попълнете формата за контакт:

Contact Form

admin
Обновени срокове за подаване на годишни финансови отчети и годишни данъчни декларации. Какви декларации трябва да подадат всички търговци, които не са осъществявали дейност през 2019г.?

ОБНОВЕНИ СРОКОВЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНИ ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ В НАП

Всички търговци, които не са осъществявали дейност през 2019г. не трябва да подават Годишна декларация в НАП.

ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕДЕНОТО ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ И ОБНАРОДВАНИЯТ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК БР.28 ОТ 24.03.2020Г. “ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г.” СЕ ПРОМЕНЯТ СРОКОВЕТЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНИТЕ ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ. СРОКОВЕТЕ СА ПОДРОБНО ОПИСАНИ НА: СТРАНИЦАТА НА НАП

“§ 25. (В сила от 24.03.2020 г.) (1) През 2020 г. сроковете по чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 219, ал. 4 и 5, чл. 241, ал. 2, чл. 252, ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2 и чл. 260 от Закона за корпоративното подоходно облагане се удължават до 30 юни 2020 г.
(2) През 2020 г. авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане се правят при условията и по реда на глава четиринадесета от същия закон, при съобразяване със следните особености:
1. когато до влизането в сила на този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното; при необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
2. когато до 15 април 2020 г. е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
3. когато до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.

§ 26. (В сила от 24.03.2020 г.) През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.

§ 27. (В сила от 24.03.2020 г.) (1) През 2020 г. срокът по чл. 47, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се удължава до 30 юни.
(2) През 2020 г. срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г. и за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон се удължава до 30 юни.
(3) През 2020 г. отстъпката по чл. 53, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се ползва от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон, ако декларацията е подадена и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 май 2020 г.

§ 28. (В сила от 24.03.2020 г.) Лицата по чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица прилагат съответно § 25, като срокът за подаване на декларацията по ал. 2 от същия параграф е до 30 април 2020 г.”

Обновени срокове за подаване на ГФО в Национален Статистически Институт (НСИ)

Всички предприятия, които са осъществявали дейност през отчетната 2019 г., но приходите и разходите за дейността са под 500 лева и не могат да попълнят годишен отчет за дейността, както и от предприятия, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводство (ЗСч) през 2019 година, трябва да подадат декларация по образец на НСИ по един от изброените начини:
– on-line-чрез квалифициран електронен подпис (КЕП)
– on-line-чрез персонален индентификационен код (ПИК)
– по e-mail- само за предприятията без дейност
– чрез формуляр на хартиен носител

Обновените срокове за подаване са:
– до 30 юни 2020 г. за задължените лица по ЗКПО
– до 30 септември 2020 г. за предприятията, които консолидират съгласно Глава трета, Раздел IV от ЗСч и подават консолидиран годишен отчет за дейността (КГОД)
– до 30 юни 2020 г. за задължените лица по ЗДДФЛ.
– до 30 юни 2020 г. за предприоятия, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводство.

Декларация

Срокове за обявяване на ГФО в Търговски регистър

– Подаване на ГФО за 2019г.от фирми осъществявали дейнност през 2019г. – до 30.09.2020г.
– Подаване на Декларация по образец за фирми без дейност 2019г., които за първи път декларират
това обстоятелство – 30.06.2020г.
За фирми без дейност през 2019г., които за първи път декларират това обстоятелство се подава еднократно декларацията по образец, одобрен от Министъра на финансите и се подава в срок до 30.06.2020г.за предходната 2019г.
Към декларацията се прилага, попълнено заявление Г3.
Няма такса за подаване на декларацията в Търговския регистър.
Декларацията може да се подаде от управителя, адвокат с изрично пълномощно без нотариална заверка, прокурист или друго лице в предвидените от закона случаи.

ПРОМЯНА В ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВО СЪГЛАСНО “ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г.”
“§ 33. През 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за счетоводството се удължават до 30 септември 2020 г., а срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2 от същия закон се удължава до 30 юни 2020 г.”

Prilojenie zapoved ZMF-1263 – Declaration

Zapoved ZMF-1263_30.12.2019

Г3

Staykova